ГЕРМАНСКИЯТ ВЪЛК ТРИУМФИРА НА АРНОЛД КЛАСИК 2014

Липсата на имена като Фил Хийт, Кай Грийн и Декстър Джаксън изобщо не навреди на качеството на тазгодишното издание на Арнолд Класик, както повечето от вас вероятно са си мислили. Докато липсата на Кай Грийн е донякъде оправдана, поради това, че се е съсредоточил най-накрая да открадне титлата Мр.Олимпия от Фил Хийт и че вече е печелил турнира през 2009 и 2010, то решението на Фил Хийт, който няма трофей от Арнолд Класик е малко разочароващо и объркващо. Все пак вече има три титли Мр.Олимпия и едва ли подготовката му за Арнолд Класик би навредила много върху тази за Олимпия. Не мисля, че Фил има проблеми с размерите, че да отдели толкова време и внимание на основния период. Явно да стане носител на статуетката на 50-тото юбилейно издание на Олимпия е станало фикс идея за него. Възможно е и да се е задоволил със спечелването на Европейското издание на Арнолд Класик през октомври 2013.Времето обаче е пред него и се надявам в близко бъдеще най накрая да триумфира и на сцената на Арнолд Класик.Отсъствието на Декстър Джаксън, за който това състезание е “задължително” също се оказа изненада за повечето му фенове. Пътния инцидент с Роли Уинклар ни лиши да го наблюдаваме в битката за титлата, но все пак фамилията бе достойно представена от по-малкия му брат в леката категория.

Големият лош вълк летя до Кълъмбъс с една единствена цел – да спечели Арнолд Класик. Най-накрая първи на голямо състезание. Още със стъпването си на сцената, Денис Волф даде да се разбере, че не би приел друг развой на събитията. Изхождайки от миналия си опит, тъй като два пъти е бил втори, той определено е научил какво трябва да подобри – гръбните пози. Това си личеше и от шума в публиката, всеки път когато изпълняваше поза в гръб. Въпреки, че винаги е имал солидни размери, сега изглеждаше още по-голям спрямо на сцената на Мистър Олимпия миналата година. Свободното му съчетание също беше на високо ниво и без съмнение заслужаваше титлата.

2-рият, Шон Родън, често е сравняван с четирикратния Арнолд Класик шампион – Флекс Уилър, и то заслужено. От полуфиналите до финалите релефа му видимо се изостри. Страничните му пози бяха най-впечатляващи, както и запазената му марка – симетрията. От септември досега видимо бе качил размери, особено в прасците. Без съмнение Шон ще бъде топ конкурент за първото място на всяко състезание в което участва тази година.

Със своите 118 кг, Седрик Макмилън притежава завидни размери и симетрия. Освен това изпълнява позите страхотно, което му дава чисто предимство. Всъщност той използва някои от запазените пози на Арнолд Шварценегер. Обикновено от полуфинала до финала билдерите стават по-сухи, но Седрик доказа, че може да стане и по-голям, а това хич не е лесно да се постигне,като се запази релефа. Притежава широк гръб, но това, което му липсваше в известна степен бяха детайлите. Също така се нуждае и от малко повече маса в горната част на гърдите. Да стане 3-ти на Арнолд Класик е голямо постижение за него и се надявам да използва добре набраната инерция до края на годината.

Виктор Мартинез, или както е по-известен “доминиканския доминатор” вероятно е останал разочарован от това че не взе втората си титла, все пак изнесе добро шоу. Рамената, ръцете и гърдите му изглеждаха солидни, но може би е било на фона на по-слабите крака. Откакто претърпя операция на коляното, размерите в бедрата са му значително по-скромни, а като добавим и това, че бе задържал излишна вода в долната част на гърба, би било нечестно да бъде поставен в топ три. Дори би трябвало да се гордее с 4-тото си място.

Малко над 120 кг показа кантара, когато преди състезанието на него стъпи Еван Сентопани. Той също изигра добро съчетание, а мускулната група която привличаше поглед беше гърдите. Още в сравнителните позирания стана ясно, че съдиите са му отредили място в топ 5. На Олимпия през септември миналата година беше изненада, че не се класира в топ 10, но сега прави сериозна заявка за юбилейното 50-то издание. Трябва само да акцентира малко повече на бедрата.

След Виктор Мартинез, Бранч Уорън бе едва вторият участник, който вече е печелил турнира, и докато Виктор завоюва титлата чак през вече далечната 2007 година, Бранч го направи едва преди няколко години – през 2011 и 2012. Сега обаче съдиите не видяха достатъчно качества в него и дори не го извикаха в първите сравнителни позирания. Проблема вероятно беше в моментната му форма, която не бе на нивото на което сме свикнали да го виждаме. Това бе причината той да остане 6-ти. Но за да се класира за историческата Олимпия, той ще трябва да спечели друго състезание, така че определено ще го виждаме на професионалната сцена тази година и без съмнение с наближаване към септември, кондицията му ще се подобрява.

Сред останалите, некласирали се в топ 6, добро впечатление направи ветерана “Х-мен” Тони Фрийман. Дори и на 47 години, той показа, че все още има сили да се бори с младите и показа завидна топ форма.

В категория до 212 паунда (96 кг) битката за първото място бе познатото ни вече съперничество между Флекс Луис и Дейвид Хенри. Макар и доста оспорвано, съдиите показаха предпочитанията си за уелсеца. Отсъствието на Кевин Инглиш направи така, че за бронзовия медал спореха цели трима отлични билдери и Арън Кларк в крайна сметка се наложи над слезлия от опън категорията японец Хидетада Ямагиши и останалия 5-ти Хосе Реймънд.

К Л А С И Р А Н Е :

1. Денис Волф
2. Шон Родън
3. Седрик МакМилън
4. Виктор Мартинез
5. Еван Сентопани
6. Бранч Уорън
- Бен Пакулски
- Брандън Къри
- Едуард Нън
- Фред Смолс
- Тони Фрийман

К Л А С И Р А Н Е   2 1 2:

1. Флекс Луис
2. Дейвид Хенри
3. Арън Кларк
4. Хидетада Ямагиши
5. Хосе Реймънд
6. Чарлз Диксън
- Марко Ривера
- Енджъл Ренджъл Варгас
- Лукаш Осладил
- Куинси Уинклар
- Стан МакКуей
- Ричард Джаксън

Написано за www.bodyconstructor.com

Comments are closed.