GHRP-6, GHRP-2, IPAMORELIN and MOD GFR (1-29)

GHRP-6

История

През 1980 г. бил разработен първия силно понентен соматотропин-освобождаващ пептид , наречен GHRP-6. Установено било, че този пептид причинява отговор, изразен в силно освобождаване на растежен хормон. И така той станал първия член на класа на соматотропин-освобождаващите пептиди, по известни като соматотропни секретори.

Структурно, GHRP-6 е съставен от аминикиселините Л-хистидин, Д-триптофан, Л-аланин, Л-триптофан, Д-фенилаланин и Л-лизин. „Л” формата на дадена аминокиселина е естествено срещаната форма и често в номенклатурата символа „Л” се изпуска. „Д” формата не се среща в природата и е изометрична форма (огледален образ) на естествено срещащата се „Л” форма. GHRP-6 се състои едновременно и от естествени, и от изометрични форми на аминокиселини, и по-конкретно от 6-те споменати по-горе аминокиселини.

Механизъм на действие

Соматотропин-освобождаващия хексапептид (GHRP-6) е един от няколкото синтетични метионин-енкефалинови аналози, включващи неестествените „Д” форми на аминокиселините. Разработени са заради активността им върху освобождаването на растежния хормони са наречени соматотропни срекретори. При тях липсва опиоидната активност, но са мощни стимулатори на освобождаването на растежния хормон. Тези секретори се различават от соматотропин-освобождаващия хормон (GHRH), тъй като те нямат връзка и  въздействат на съвсем различни рецептори. В началото тези рецептори били наречени соматотропин-секреторни рецептори, но сега вече се счита, че хормона грелин е естествения ендогенен лиганд на тези рецептори. Следователно, тези соматотропни секретори действат като синтетичен грелин.

Също така било открито, че когато GHRP-6 се използва едновременно с инсулин, освобождаването на растежния хормон, предизвикан от GHRP-6 се повишава. Въпреки това обаче, консумацията на въглехидрати и/или мазнини около периода на прилагането на GHRP-6   значително притъпява освобождаването на растежния хормон.

GHRP-6 предизвиква стимулация на предния дял на хипофизната жлеза, което в крайна сметка резултира в повишено освобождаване на растежен хормон. Тъй като GHRP-6 действа директно върху обратната връзка, която е сигнал за потискане на освобождаването на растежния хормон, GHRP-6 може да се употребява за ре-стимулиране на естественото му производство.

GHRP-6 също така повлиява и централната неврна система, предпазвайки невроните, което повишава мускулната сила по начин, много подобен на този, по който действат някои стероиди от семейството на дихидротестостерона.

Приложение и употреба

GHRP-6 е по-употребяван от GHRP-2 и Ipamorelin, подходящ е и за покачване на мускулна маса, и за изгаряне на мазнини. Дозата му на насищане е 100mcg и при нея не се забелязва осезаемо покачване на нивата на пролактин и кортизол. Такова се получава при по-високи дози, но отново в нормални граници. Недостатък за тези, които искат да изгарят мазнини и да свалят тегло е засиленият апетит, който употребяващите го усещат през първите седмици. Той се дължи на факта, че повишава действието на хормона грелин (хормона на глада), който се освобождава от задстомашната жлеза и отговаря за апетита и чуството на ситост.

GHRP-2

История

През 1982 г., след продължително търсене естествения соматотропин-освобождаващ хормон (GHRH) най-накрая бил изолиран и идентифициран. В резултат на това, интересът към соматотропните секретори (3 на брой пептида до онзи момент) избледнял. В крайна сметка обаче, учените открили, че тези соматотропин-освобождаващи пептиди (и по-конкретно GHRP-6 и GHRP-2) следвали механизъм на действие, който ги свръзва с рецептори, различни от тези за GHRH. В допълнение на това, изследванията открили, че тези GHRP действат синергитично и в синхрон  с естествения GHRH (както при лабораторни животни, така и при хора), което довежда до големи освобождавания на растежен хормон.

Механизъм на действие

GHRP-2 e синтетичен аналог на грелина. Подобно на грелина, той стимулира освобождаването на ендогенен растежен хормон от предния дял на хипофизата. Също както грелина, той е синергичен с ендогенния соматотропин-освобождаващите хормони (GHRH), както и с неговите синтетични аналози (като GRF (1-29), известен с фармацевтичното си търговско наименование Sermorelin).

Докато GHRP-2 и другите грелинови аналози повишават броя на соматотропите, въвлечени в пулсацията на растежния хормон чрез инхибиране на соматотропин-задържащия хормон (известен още като соматостатин или соматостопин), GHRH повишава импулсната амплитуда на отделните соматотропни клетки в аденохипофизата.

За разлика от грелина, GHRP-2 не е липогенен, което означава, че не предизвиква натрупване и складиране на мазнини. Докато грелина играе много важна роля в контрола на глада, неговия аналог GHRP-2 не повишава апетита значително.

Приложение и употреба

GHRP-2 е по-силен от GHRP-6, като причинява по-силен пулс на разтежния хормон. Но в същото време повишава в по-висока степен и нивата на пролактин и кортизол. Трябва да се спомене обаче, че дори дози над насищащата от 100mcg (като 200-400mcg например) не водят до преминаване на допустимите референти стойности на пролактина и кортизола. Употребата му е по-удачна през период на покачване на мускулна маса, тъй като е възможна лека задръжка на вода.

IPAMORELIN

История

Ipamorelin-a е малко-молекулен грелинов миметик, първият в класа на соматотропин-освобождаващите пептиди (GHRP). Той е синтетичен соматотропин-секретагог (GHS), който се свръзва с ключови контролни точки за растежа, апетита и стомашната перисталтика. Изследвания с GHRP довеждат до изолацията на първия естествено срещащ се GHS – грелинът, известен и като „хормонът на глада”, който се секретира от стомаха и задстомашната жлеза (панкреаса).

Изследователски проучвания при хора показват, че инжектирането на грелин ускорява изпразването на стомаха при здрави доброволци и при пациенти с идиопатична или диабетна гастропераза. Въпреки това обаче, грелинът е нестабилна липидно-пептидна молекула с фармакокинетичен полуживот от около 10 минути, което го прави неоптимален кандидат за лекарствен препарат.

Механизъм на действие

За разлика от грелина, Ipamorelin-a показва по-устойчив полуживот при хората. Освен това е по-силен (по-потентен), а също така и много селективен. При клинични тестове върху хора е демонстрирал добра безопаснот и поносимост.

Грелинът е силен стимулатор на секрецията на растежния хормон от хипофизата. Грелиновите рецептори са G протеин-свързани рецептори, известни като соматотропин секреторни рецептори. Грелинът се свръзва с тези рецептори, които се срещат във висока плътност в хипоталамуса и хипофизата, както и в стомашно-чревния тракт.

Приложение и употреба

IPAMORELIN е със същата ефикастност като GHRP-6 по отношение на предизвикването на пулс на разтежния хормон. В същото време  дози над насищащата му от 100mcg не предизвиква никакво повишаване на нивата на пролактина и кортизола. Идеален е за период на изчистване на мазнините и преследване на съзтезателен релеф, тъй като не задържа вода и не повишава апетита така, както GHRP-6.

MOD GRF (1-29)

История

Октрито било, че първите 29 аминокиселини от GHRH (соматотропин-освобождаващия хормон, соматолиберин) са толкова ефикасни, колкото и пълната му структура от 44 аминокиселини. Този фрагмент станал известен като GRF (1-29). Въпреки това обаче, поради бързото му метаболитно отстраняване, били синтезирани негови аналози, които да повишат биолгичната му активност и неговия полуживот. Тези аналози било създадени предимно чрез заместване на аминокиселини в пептидната структура с такива, които са по-резистентни на ензимното разцепване. В един от ранните аналози  аминокиселината Л-аланин (изписвана като Ala или А) на 2-ра позициа е заместена с нейния оптичен изомер (огледален образ), a именно с Д-аланин (изписвана като DAla). В резултат на тази подмяна пептидната връзка между DAla и 3-тата аминокиселина в структурата (Аспарагинова киселина, известна още като Аспартова киселина и изписвана като Asp) става по-устойчива на бързия разпад, причинен от ензима Дипептидил пептидаза-4. Преди това, този разпад е правел петидния фрагмент неактивен. Успешната модификация насърчила бъдещото създаване на още GRF (1-29) аналози с допълнителни замени на аминокиселини.

През 2005 г. първото конкретно споменаване на термина „тетра-заместен GRF (1-29)” се появява в изследване на GRF (1-29) аналогични пептидни структури , визирайки една от тях. Терминът е използван за да се опише подмяната на 2-рата, 8-мата, 15-тата и 27-мата аминокиселина в структурата му.

През 2008 г. изследовател известен като DatBtrue въвежда термина „модифициран GRF (1-29)” на мястото на „тетра-заместен GRF (1-29) в своите публикации и статии. Последвалата употреба на термина в публични и частни форуми популяризира и стандартизира тази номенклатура.

Механизъм на действие

Модифицирания GRF (1-29) повишава производството на растежния хормон и неговото освобождаване, като се свръзва с рецепторите за него в клетките от предния дял на хипофизната жлеза. Полуживотът му е 30 минути, за разлика от този на оригиналния GRF (1-29), който е само 5 мин.

Приложение и употреба

За максимален ефект GHRP следва да се употребяват паралелно с GHRH аналог като MOD GFR (1-29). Синтетичните GHRH са пептиди, съставени от 40 или 44 аминокиселини, като само първите 29 от тях са биоактивни. Налични в различни форми, в зависимост от техния полуживот и са наречени GRF (Growth Hormone Releasing Factor – разтежен хормон освобождаващ фактор. MOD GRF(1-29) е модифициран GRF чрез промяна в структурата на четири от изграждащите го аминокиселини, като по този начин се увеличава стабилността и полуживота, който е около 30 минути. Последните изследвания показват, че той е много по ефективен от старата форма CJC 1295. Eднокартната му доза е 100 mcg, но за разлика от GHRP може да се прилага неограничен брой пъти дневно, без това да доведе до понижена чувствителност на организма към него.

Comments are closed.