Пептидните хормони – най-новата мода в бодибилдинга. Какво представляват и как работят?

По своята химична структура хормоните се делят на стероидни и пептидни. Стероидни хормони са глюкокортиоидите, минералкортикоидите, половите стероиди (андрогени, естрогени, прогестагени) и стероловите хормони (производни на витамин Д). Много са пептидните хормони, но по-важни сред тях са адренокортикотропния хормон (AKTH), антидиуретичния хормон (ADH), глюкагонът, гонадотропин-освобождаващият хормон (GnRH), еритропоетинът (EPO), инсулинът, инсулино-подобният фактор на растежа (IGF), лутеинизиращ хормон (LH), тироид-стимулиращият хормон (TSH), тиреотропин-освобождаващият хормон (TRH), тироксинът (Т4), трийодтиронинът (Т3), фоликулостимулиращият хормон (FSH), адреналинът, норадреналинът, хорионният гонадотропин (hCG), соматотропинът (hGH), соматостатинът, соматотропин-освобождаващият хормон (GHRH) и грелинът. Изброените по-горе хормони се отделят от жлезите с вътрешна секреция и активират редица биохимични процеси в организма. Секрецията на тези жлези се стимулира или потиска от хормоните, отделяни от хипофизната жлеза. Тя (хипофизата) е основен ендокринен орган в човешкото тяло. Тя ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях.

В културистичните среди под употребата на пептидни хормони се има в предвид конкретно употребата на хормони, които стимулират секрецията на растежния хормон (който сам по себе си също е пептиден хормон). Отделянето на растежния хормон (hGH – human Growth Hormone) от хипофизната жлеза зависи от 3 други хормона:

Проблемът на самостоятелното използване на GHRH аналозите е, че те са ефективни само когато нивата на соматостатина са ниски и затова е задължително те да се комбинират със GHRP (Growth Hormone Releasing Peptide), които от своя страна създават пулс на разтежния хормон чрез редица механизми като редукцията на освобождаването на соматостатина. Резултатът от комбинацията на GHRP и GHRH аналози е синергитично освобождаване на разтежен хормон (oсвобождаването не е сумарно, а дори повече – на прост език, когато има синергия, то това означава, че 2+2 не е равно на 4, а на 5).

Най-популярните синтетични GHRP са GHRP-6, GHRP-2 и IPAMORELIN. Te се различават помежду си по отношение на насищането на чувствителността на организма към тях и по отношение на повишението на нивата на пролактина и кортизола, което е съпроводено с техния прием. Кортизолът е катаболен (разграждащ)  хормон, а пролактинът при жените повишава лактацията и високите му нива в кръвта може да предизвикат стерилитет.

Максималната еднократна доза на насищане на GHRP (GHRP-6,GHRP-2 и IPAMORELIN) в повечето  медицински изследвания e 100 mcg или 1 мcg/на килограм телесно тегло. Ако се добавят още 100mcg на прием само 50% от тях ще бъдат ефективни,при още 100 mcg само 25%. Затова е по-удачна няколкократна употреба на GHRP през деня по 100 mcg, тъй като единичния прием осигурява пулс на разтежния хормон само за няколко часа, а 100 mcg са напълно достатъчни за засищане на рецепторите.  GHRP-6 и GHRP-2 могат да се използват 3-4 пъти на ден в насищатата си доза от 100 mcg, без да предизвикат намаление на чуствителността, а IPAMORELIN дори повече.

Тези им разлики правят някои от тях по-подходящи за едни цели, а други от тях – за други цели:

GHRP-6 е стандартният и най-употребяван от трите, подходящ е и за покачване на мускулна маса, и за изгаряне на мазнини. Дозата му на насищане е 100mcg и при нея не се забелязва осезаемо покачване на нивата на пролактин и кортизол. Такова се получава при по-високи дози, но отново в нормални граници. Недостатък за тези, които искат да изгарят мазнини и да свалят тегло е засиленият апетит, който употребяващите го усещат през първите седмици. Той се дължи на факта, че повишава действието на хормона грелин (хормона на глада), който се освобождава от задстомашната жлеза и отговаря за апетита и чуството на ситост.

GHRP-2 е по-силен от GHRP-6, като причинява по-силен пулс на разтежния хормон. Но в същото време повишава в по-висока степен и нивата на пролактин и кортизол. Трябва да се спомене обаче, че дори дози над насищащата от 100mcg (като 200-400mcg например) не водят до преминаване на допустимите референти стойности на пролактина и кортизола. Употребата му е по-удачна през период на покачване на мускулна маса, тъй като е възможна лека задръжка на вода.

IPAMORELIN е със същата ефикастност като GHRP-6 по отношение на предизвикването на пулс на разтежния хормон. В същото време  дози над насищащата му от 100mcg не предизвиква никакво повишаване на нивата на пролактина и кортизола. Идеален е за период на изчистване на мазнините и преследване на съзтезателен релеф, тъй като не задържа вода и не повишава апетита така, както GHRP-6.

За максимален ефект GHRP следва да се употребяват паралелно с GHRH аналог като MOD GFR (1-29). Синтетичните GHRH са пептиди, съставени от 40 или 44 аминокиселини, като само първите 29 от тях са биоактивни. Налични в различни форми, в зависимост от техния полуживот и са наречени GRF (Growth Hormone Releasing Factor – разтежен хормон освобождаващ фактор. MOD GRF(1-29) е модифициран GRF чрез промяна в структурата на четири от изграждащите го аминокиселини, като по този начин се увеличава стабилността и полуживота, който е около 30 минути. Последните изследвания показват, че той е много по ефективен от старата форма CJC 1295. Eднокартната му доза е 100 mcg, но за разлика от GHRP може да се прилага неограничен брой пъти дневно, без това да доведе до понижена чувствителност на организма към него.

Най-популярната схема на прием на тези пептиди, отговорни за срекрецията на растежния хормон, е 3 пъти дневно комбинация от 100 mcg MOD GRF (1-29) и 100 mcg GHRP-6 /GHRP-2 /IPAMORELIN. Най-удачните моменти за прием са сутрин след ставане от сън (преди кардио тренировката, ако има такава), след силовата тренировка и вечер преди лягане. Препоръчително е между приемите да има разлика от поне 3 часа. Приемът трябва да става на празен стомах или само с белтъчини в него. Въглехидратите и мазнините възпрепятстват освобождаването на разтежния хормон. Затова, след приема на пептидите се изчаква около 20 минути (не по-малко от 15 и не повече от 30) преди хранене – този период е достатъчен на растежния хормон да е направи своя пик. След тези 20 минути може да се приеме каквато и да е комбинация от храни по избор.

Пептидите се разтварят в бактериостатична вода и се инжектират подкожно с инсулинова спринцовка и игла. Към пептидите, които са 2mg активно вещество в шишенце(като MOD GRF (1-29) и IPAMORELIN) се добавя 1ml бактериостатична вода. Тези, които са 5mg в шишенце (GHRP-6 и GHRP-2) се разтварят с 2.5ml. По-този начин, изтегляйки 5 единици от шишенце с инсулиновата спринцовка (която има общо 100 единици/деления, равняващи се на 1ml) се набавят 100mcg – стандартната насищаща доза за всеки пептид.

Преди всяко инжектиране, различните видове пептиди може да се смесват в една спринцовка – например се изтеглят 5 единици от MOD GRF(1-29) равняващи се на 100mcg и след това 5 единици  GHRP-6 /GHRP-2 /IPAMORELIN равняващи се също на 100mcg). Не е желателно обаче да стоят дълго време смесени в една спринцовка.

Разтворени или не, пептидите следва да се съхраняват в хладилник или хладилна чанта при температура от 2 до 8 градуса по Целзий.

Пептидите, които стимулират освобождаването на разтежен хормон са безопасна, ефикасна и по-евтина алтернатива на синтетичния соматотропин. Те не потискат собственото производство на растежния хормон (както става при употребата на синтетичен такъв), а напротив – стимулират го.

Ако пък се чудите, с какво растежния хормон допринася за постигане на културистичните цели, в тази статия ще споменем само най-важното за него: повишава белтъчния синтез (като повишава пропускливостта на клетъчните мембрани за аминокиселини), увеличава броя на рибозомите (клетъчни структури, в които се осъществява белтъчния синтез), потиска разграждането на белтъци, мобилизира мазнините от мастните клетки и спомага за превръщането им в ацетил-ко А, което води до увеличеното използване като енергиен източник. Растежния хормон се преработва (метаболизира) в черния дроб. Времето му на полуразпад е 40 мин (при инжектиране подкожно – 3 часа). След преработката му се получават два хормона, наречени съответно инсулино-подобен фактор на растежа 1 и 2 (IGF-1 и IGF-2). IGF-1 има много по-силно изразени анаболни свойства от IGF-2 и действа по подобен на растежния хормон начин. Времето му на полуразпад е няколко часа. Пиковото ниво на IGF-1 е след това на растежния хормон. IGF-1 също участва в регулацията на нивото на растежния хормон чрез механизъм за отрицателна обратна връзка.

За финал ще отбележим, че пептидните хормони като hRH, GHRH, GHRP, IGF-1 (както и други хормони, включително  стероидните) стоят сравнително високо в пирамидата на успеха. Далеч по-важни от тях са разположените по-ниско в основата на пирамидата фактори като правилни тренировки и хранене, възстановяване с хранителни добавки, сън и почивка и други.

Повече информация конкретно за отделните препарати може да намерите ТУК.

Забележка:
1. Соматотропин = Соматотропен хормон = Растежен хормон = Хормон на растежа = human Growth Hormone = hGH
2. Соматостопин = Соматостатин = Соматотропин-задържащ хормон = Growth Hormone Inhibiting Hormone = GHIH
3. Соматолиберин = Соматотропин-освобождаващ хормон =  Growth Hormone Releasin Hormone = GHRH
4. Грелин = Хормон на глада = Grelin
5. Соматотропин-освобождаващ фактор = Растежен хормон  освобождаващ фактор = Growth Hormone Releasing Peptide = GHRP
6. Соматомедин Ц = Инсулино-подобен фактор на растежа 1 = Инсулино-подобен растежен фактор 1 = Insulin-like Growth Factor 1 = IGF-1

Написано за www.bodyconstructor.com

Comments are closed.