Изкуствени и естествени подсладители

Във фитнеса изкуствените и естествени подсладители намират приложение не само при овкусяването на хранителните добавки, но и при приготвянето на нискокалорична закуска по време на диета. Освен ниската им енергийност, те са полезни и с това, че не оказват влияние на секрецията на инсулин. Въпреки, че са доста критикувани от някои здравни организация, няма данни за най-популярните от тях да бъдат опасни. В тази статия ще ги разгледаме в низходящ ред, според тяхната сладост.

Изкусвени подсладители:

Сукралоза – 600 пъти по сладка от захарозата
Сукралозата не е точно изкуствен подсладител, тъй като е получена от захароза, но за разлика от нея вместо три хидроксилни групи има три хлоридни йони. Това я прави неусвоима от организма (от приетата такава се абсорбират едва 15%, които до 24 ч се изхвърлят непроменени). Изключително много е изследвана и проучвана. В крайна сметка се доказва, че не проявява никакви странични ефекти у човека и е разрешена за употреба. В днешно време консумирайки пакетирани храни и напитки приемаме по около 80 мг сукралоза дневно. За допустими са приети 1 200 мг, но дори и при 100 000 мг странични ефекти няма. Безопасна е за употреба дори от диабетици. Бременните жени също не трябва да се притесняват, тъй като тя не може да премине нито през плацентата, нито в кърмата. Токсична може да бъде само в толкова голяма доза, каквато би била невъзможна да се консумира.

Захарин (Е954) – 300 пъти по-сладък от захарозата
Притежава метален привкус. Не съдържа никакви калории. Предполага се, че предизвиква жлъчни кризи, затова е забранен за употреба в Канада.

Аспартам – 200 пъти по-сладък от захарозата
Безспорно най-критикувания изкуствен подсладител. Би проявил токсичност само при такива големи дози, каквито на практика са невъзможни са консумиране. Няма доказана връзка между аспартама и каквито и да било заболявания. Товя обяснява и широкото му разпространение на пазара. На пазара се среща като „Nutra Sweet”.

Ацесулфам К (Е950)- 200 пъти по-сладък от захарозата.
Също като захарина, цикламата и аспартама, той не се усвоява от организма и бързо се изхвърля от него. Известен е още като „Sweet One”.

Цикламат – 40 пъти по-сладък от захарозата
Бива натриев, калциев или под формата на киселина. Попадайки в стомаха, под действието на бактерии се превръща в циклахексаламин — вещество, което не е изследвано и изучено окончателно. Именно поради това той е забранен в САЩ и страните на ЕС. Поради ниската си цена обаче този подсладител все още се използва в някои страни, особено в Източна Европа.

Естествени подсладители:

Хесперидин дихидролактон (Е 959) – най-сладкия сред изборените
Получен е от кората на грейпфрут. По-сладък е от всички изброени подсладители. Токсичността му е по-малка от тази на захарина и цикламата и е разрешен за употреба.

Тауматин (Е 957) – 400 пъти по-сладък от захарозата
Белтъчен продукт, извлечен от плодовете на африканското дърво Thaumatocaoccus danielli.

Стевозид  – 200 пъти по-сладък от захарозата
Гликозид, кристално вещество, извлечено от листата на растението Stewia rebaudiana. Има горчив вкус. Намира се под търговското име „Стевия”.

Фруктоза – почти 2 пъти по-сладка от захарозата
Фруктозата е монозахарид, който заедно с глюкозата изграждат дизахаридът захароза. Съдържа се в плодовете и в хранителните продукти, предназначени за диабетици. Останалите монозохариди са по-малко сладки от захарозата,затова и не се употребяват като подсладители.

Инвертна захар – много малко по-сладка от захарозата
Представлява ензимно хидролизирана захар. Среща се под търговското име „Iso Sweet”.

Написано за www.bodyconstructor.com

Comments are closed.