Инсулинът

Инсулинът е пептиден хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Той е с хипогликемично действие – единственият хормон понижаващ нивата на глюкозата в кръвта. Инсулинът способства за усвояване на глюкозата от клетките на мускулите и черния дроб, където се съхранява като гликоген (полизахарид съставен от свързани молекули глюкоза). Това става като прави мембраните на клетките по-пропускливи за хранителните вещества. Това е желан ефект, но заедно с него той повишава отлагането на липиди в мастната тъкан. Той участва не само във въглехидратната, но и в белтъчната и мастната обмяна.

Силно изразеният му анаболен ефект е причината все повече състезатели  и любители да го използват. Най-често се използва в период за маса, когато се консумира достатъчно количество въглехидрати и се цели растеж на мускулите и покачване на теглото. Използването му в предсъстезателен период е неуместно, тъй като инсулинът ограничава изгарянето на мазнините, а освен това ползването му съчетано с нисък прием на въглехидрати е изключително рисково. Само в зареждащите дни ползването му е обосновано. Той ще вкара повече гликоген в мускулните клетки като направи мускулите да изглеждат по-обемни и твърди.

Самостоятелният прием на инсулин не би довел до голям ефект, затова той се комбинира със стероиди, а в някои случаи и с растежен хормон и Т3. Най-доброто време за приема му е след тренировка, за да се вкарат в клетката гликоген и аминокиселини, нужни за възстановяването и растежа. Поставя се подкожно в корема, като обикновено дозата е 3-4 единици. На всяка единица, трябва да последва прием на 10 гр бързоусвоими въглехидрати.  Освен след тренировка, инсулинът може да се приема и след всяко хранене с бавноусвоими въглехидрати в същата доза. Най-удачен е приема на комплексен медикамент от бързо и бавно действащ инсулин. Използването само на бързодействащ е по-рисково. Изборът на въглехидратните храни трябва да е измежду – бял и кафяв ориз, картофи, царевица, овесени ядки, пълнозърнес хляб и плодове. Оптималната дневна доза е около 15 единици (разпределени след 3-4 хранения богати на въглехдрати). За сравнение, дибаетиците използват около 80 единици дневно при нормален хранителен режим. Не е желателно тези хранения да съдържат мазнини, защото инсулинът ще доведе до тяхното отлгане.

Лошото при инсулина е че дозата често е индивидуална и следенето на кръвната захар с глюкомер е задължително. Никога не приемайте инсулина преди храненето с бавноусвоими въглехидрати или след приема на бързоусвоими въглехидрати. Както и непосредствено преди тренировка. И в трите случая това ще доведе до прекомерен спад на кръвната захар, което води до виене на свят, загуба на съзнание и дори до кома. Използването на инсулин крие доста рискове за здравето и употребата му ако не сте състезатели не е обоснована. Приема не трябва да превишава 4-6 седмици, за да не се подтисне собственото му производство, което за разлика от това на тестостерона, после е почти невъзможно да се възвърне. Риска от заболяване от захарен диабет тип ll е съвсем реален, както и последиците от него.

Написано за www.bodyconstructor.com

Comments are closed.