Разликата между аеробното и анаеробното натоварване

Анаеробно натоварване е такова, което се енергоосигурява без наличието на кислород. Работата в анаеробен режим се обезпечава от креатин-фосфатната и лактатната система. Този режим на енергоосигуряване осигурява отделянето на голямо количество енергия бързо и за кратко време. Работата в този режим се извършва от белите (бързите) мускулни влакна. Тези мускулни влакна имат висока съкратителна способност, но се изморяват много бързо. Натрупва се кислороден дълг, който се погасява след работата – тоест след анаеробно натоварване, организмът се възстановява аеробно. Анаеробният режим на работа е крайно неикономичен. При разграждането на въглехидрати за енергия в анаеробен режим се получва 13 или 19 пъти (в зависимост дали разграждането става в мускулите или в черния дроб) по-малко енергия, отколкото ако същото количество въглехидрати се разгради по аеробен път. За този режим на работа е характерна високата пулсова честота (около 180 уд./мин). При натоварвания с интензивност 85-95% и продължителност около 20 секунди кислородната консумация е от 80 до 100%. При натоварвания с голяма мощност при 95-100% интензивност с кратка продължителност (едва няколко секунди) кислородната консумация е минимална.

Аеробно натоварване е такова, което се енергоосигурява при наличието на кислород. Работата в този режим се извършва от червените (бавните) мускулни влакна. Тези мускулни влакна са богати на митохондрии, което прави възможно окислението на мазнини и въглехидрати за енергия. Този режим на работа се осъществява при значително по-ниска пулсова честота(около 140 уд./мин) и кислородна консумация от 40 до 60% от максималната такава. В покой енергоосигуряването е по аеробен път – 5% от белтъчините и 85% от мазнините. Връзка между VO2max и %HRmax:

VO2max

%HRmax

50

28

60

40

70

58

80

70

90

83

100

100

Съществуват и смесени режими на работа (анаеробно-аеробен и аеробно-анаеробно). Обикновено продължителността на работа обуславя и енергийната зона, в която се извършва. Колкото по-дълготрайна е работата и съответно с по-ниска интензивност, толкова повече натоварването клони към аеробно и обратно.

Определянето на това, дали извършването на дадена работа е енерогобезпечена по анаеробен или аеробен път става чрез изследване на съотношенията  на вдишаните към издишаните от изследваното лице количества кислород и въглероден диоксид. Пулсовата честота и концентрацията на лактат в кръвта също се смята за показател за това, в какъв режим на работа работите.

ЕНЕРГЕТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДВИГАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ
Времетраене на работата Аеробна – % Анаеробна – %
Креатин Фосфат Гликолиза
10-15 сек 5 85 10
15-30 сек 10 50 40
30-45 сек 15 30 55
45-60 сек 20 25 60
1-2 мин 25 10 65
2-3 мин 40 10 50
3-4 мин 50 10 40
4-6 мин 60 8 32
6-8 мин 70 5 25
8-10 мин 75 5 20
10-30 мин 82 3 15
30-60 мин 90 1 9
над 60 мин 95 0 5

Написано за www.bodyconstructor.com

VO2max

%HRmax

50

28

60

40

70

58

80

70

90

83

100

100

Comments are closed.