Archive for the ‘Статии’ Category

Как да стоим релефни само с помощта на хранителни добавки и диета ?

Thursday, November 15th, 2012

Задържането на релефа за продължително време е не по-малко трудно от самото му постигане. Особено трудно става, когато изсушения вид се поддържа без стероиди. Наложително е приема на въглехидрати да е средно нисък (малко по-висок от този който сте приемали за постигането на релефа), като това налага приема на доста хранителни добавки, които да задържат мускулните обеми и тонус. По-долу ще разгледаме поотделно най-важните добавки, които трябва да приемате, за да поддържате добро ниво на метаболизма си и сух вид. Но първо да обърнем малко повече внимание на храненето.

Консумацията на сол трябва да е сведена до минимум, тъй като натрия задържа подкожна вода и мускулите губят своята дефиниция. В същото време за да стоят мускулните клетки изпълнени, е необходим калий. Препоръчваме използването на калиева сол, в съотношение калий:натрий – 3:1. Задължително е солта да е йодирана за да се поддържа оптималната функция на щитовидната жлеза и секрецията на тироидните хормони Т3 и Т4, главните контролиращи метаболизма на мазнините. Ако набавяте белтъчините си от риба, то тя задължително трябва да бъде речна и прясна, тъй като морските и замразените риби са доста солени. Включете и естествени билкови диуретици ако не можете да се справите с водната задръжка.

Въглехидратите трябва да бъдат предимно сложни, защото простите стимулират отделянето на инсулин, а той ше доведе до отлагане на подкожни мазини и подпухнал вид. Избягвайте овесените ядки и други глутен съдържащи храни, защото той също води до задръжка на подкожна вода. Не приемайте соеви ядки или соев протеин, тъй като в определена доза може да се повиши секрецията на естроген, който също води до отлагане на мазнини и вода. Веднъж на няколко дни, изкарайте един без никакви въглехидрати. Това ще стимулира силно растежния хормон, като нивата му могат се покачат до 7 пъти. Растежния хормон контролира метаболизма както на белтъчините, така и на мазнините. Честото хранене засилва обмяната на веществата и премахва чувството за глад.

Накратко за тренировките – за да стоят мускулите твърди, плътни и с повишен тонус, трябва силовите тренировки да са водещи, а аеробиката да е сведена до минимум. Това налага плътността на тренировката да се повиши, за да се стимулира метаболизма на мазнините, и да се компенсира липсата на аеробна тренировка. След силовата тренировка метаболизмът остава забързан още няколко часа, докато след аеробиката, този ефект го няма. Ако тренировката ви е с продължителност 1 час, опитайте да направите същата тренировка за 40 минути. Използването на големи тежести е задължително за постигане на висок енергоразход и твърдост на мускулите. Но за да имате сили, енергия и мотивация за такива тренировки, трябва да обърнете повече внимание на предтренировъчните продукти. Веднъж на 1-2 седмици направете кръгова тренировка натоварваща цялото тяло.

Преди тренировка приемете 200-400 мг кофеин в комбинация с аргининов бустер. Кофеина възбужда нервната система и в същото време действа обезболяващо. Бустерът трябва да е аргининов, а не креатинов по няколко причини. Първата е, че креатиновите бустери често съдържат монохидрат, който задържа вода. Освен това, аргининовите бустери подобряват азотния баланс, което ще доведе доизпъкнали кръвоносните съдове по повърхността на мускулите, което спомага за визията на сухия вид. Добавете и 1 000 – 2 000 мг л-карнитин, който транспортира мастните киселини в митохондрите на мускулните клетки, където се изгарят като енергия.

Добавките стимулиращи тестостерона като трибулуса, екдизона, цинка и магнезия са задължителни. Високите нива на тестостерона освен, че помагат за мускулното развитие, пречат на отлагането на мазнини, особено в коремната област. Силен метаболизъм може да поддържате и като приемете доза синефрин сутрин на гладно.

Добавките които нямат място в суплементарния ви план са креатин монохидрата, глутамина, казеиновия и соевия протеин, гейнърите.

Написано за www.bodyconstructor.com

Пептидните хормони – най-новата мода в бодибилдинга. Какво представляват и как работят?

Thursday, November 15th, 2012

По своята химична структура хормоните се делят на стероидни и пептидни. Стероидни хормони са глюкокортиоидите, минералкортикоидите, половите стероиди (андрогени, естрогени, прогестагени) и стероловите хормони (производни на витамин Д). Много са пептидните хормони, но по-важни сред тях са адренокортикотропния хормон (AKTH), антидиуретичния хормон (ADH), глюкагонът, гонадотропин-освобождаващият хормон (GnRH), еритропоетинът (EPO), инсулинът, инсулино-подобният фактор на растежа (IGF), лутеинизиращ хормон (LH), тироид-стимулиращият хормон (TSH), тиреотропин-освобождаващият хормон (TRH), тироксинът (Т4), трийодтиронинът (Т3), фоликулостимулиращият хормон (FSH), адреналинът, норадреналинът, хорионният гонадотропин (hCG), соматотропинът (hGH), соматостатинът, соматотропин-освобождаващият хормон (GHRH) и грелинът. Изброените по-горе хормони се отделят от жлезите с вътрешна секреция и активират редица биохимични процеси в организма. Секрецията на тези жлези се стимулира или потиска от хормоните, отделяни от хипофизната жлеза. Тя (хипофизата) е основен ендокринен орган в човешкото тяло. Тя ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях.

В културистичните среди под употребата на пептидни хормони се има в предвид конкретно употребата на хормони, които стимулират секрецията на растежния хормон (който сам по себе си също е пептиден хормон). Отделянето на растежния хормон (hGH – human Growth Hormone) от хипофизната жлеза зависи от 3 други хормона:

Проблемът на самостоятелното използване на GHRH аналозите е, че те са ефективни само когато нивата на соматостатина са ниски и затова е задължително те да се комбинират със GHRP (Growth Hormone Releasing Peptide), които от своя страна създават пулс на разтежния хормон чрез редица механизми като редукцията на освобождаването на соматостатина. Резултатът от комбинацията на GHRP и GHRH аналози е синергитично освобождаване на разтежен хормон (oсвобождаването не е сумарно, а дори повече – на прост език, когато има синергия, то това означава, че 2+2 не е равно на 4, а на 5).

Най-популярните синтетични GHRP са GHRP-6, GHRP-2 и IPAMORELIN. Te се различават помежду си по отношение на насищането на чувствителността на организма към тях и по отношение на повишението на нивата на пролактина и кортизола, което е съпроводено с техния прием. Кортизолът е катаболен (разграждащ)  хормон, а пролактинът при жените повишава лактацията и високите му нива в кръвта може да предизвикат стерилитет.

Максималната еднократна доза на насищане на GHRP (GHRP-6,GHRP-2 и IPAMORELIN) в повечето  медицински изследвания e 100 mcg или 1 мcg/на килограм телесно тегло. Ако се добавят още 100mcg на прием само 50% от тях ще бъдат ефективни,при още 100 mcg само 25%. Затова е по-удачна няколкократна употреба на GHRP през деня по 100 mcg, тъй като единичния прием осигурява пулс на разтежния хормон само за няколко часа, а 100 mcg са напълно достатъчни за засищане на рецепторите.  GHRP-6 и GHRP-2 могат да се използват 3-4 пъти на ден в насищатата си доза от 100 mcg, без да предизвикат намаление на чуствителността, а IPAMORELIN дори повече.

Тези им разлики правят някои от тях по-подходящи за едни цели, а други от тях – за други цели:

GHRP-6 е стандартният и най-употребяван от трите, подходящ е и за покачване на мускулна маса, и за изгаряне на мазнини. Дозата му на насищане е 100mcg и при нея не се забелязва осезаемо покачване на нивата на пролактин и кортизол. Такова се получава при по-високи дози, но отново в нормални граници. Недостатък за тези, които искат да изгарят мазнини и да свалят тегло е засиленият апетит, който употребяващите го усещат през първите седмици. Той се дължи на факта, че повишава действието на хормона грелин (хормона на глада), който се освобождава от задстомашната жлеза и отговаря за апетита и чуството на ситост.

GHRP-2 е по-силен от GHRP-6, като причинява по-силен пулс на разтежния хормон. Но в същото време повишава в по-висока степен и нивата на пролактин и кортизол. Трябва да се спомене обаче, че дори дози над насищащата от 100mcg (като 200-400mcg например) не водят до преминаване на допустимите референти стойности на пролактина и кортизола. Употребата му е по-удачна през период на покачване на мускулна маса, тъй като е възможна лека задръжка на вода.

IPAMORELIN е със същата ефикастност като GHRP-6 по отношение на предизвикването на пулс на разтежния хормон. В същото време  дози над насищащата му от 100mcg не предизвиква никакво повишаване на нивата на пролактина и кортизола. Идеален е за период на изчистване на мазнините и преследване на съзтезателен релеф, тъй като не задържа вода и не повишава апетита така, както GHRP-6.

За максимален ефект GHRP следва да се употребяват паралелно с GHRH аналог като MOD GFR (1-29). Синтетичните GHRH са пептиди, съставени от 40 или 44 аминокиселини, като само първите 29 от тях са биоактивни. Налични в различни форми, в зависимост от техния полуживот и са наречени GRF (Growth Hormone Releasing Factor – разтежен хормон освобождаващ фактор. MOD GRF(1-29) е модифициран GRF чрез промяна в структурата на четири от изграждащите го аминокиселини, като по този начин се увеличава стабилността и полуживота, който е около 30 минути. Последните изследвания показват, че той е много по ефективен от старата форма CJC 1295. Eднокартната му доза е 100 mcg, но за разлика от GHRP може да се прилага неограничен брой пъти дневно, без това да доведе до понижена чувствителност на организма към него.

Най-популярната схема на прием на тези пептиди, отговорни за срекрецията на растежния хормон, е 3 пъти дневно комбинация от 100 mcg MOD GRF (1-29) и 100 mcg GHRP-6 /GHRP-2 /IPAMORELIN. Най-удачните моменти за прием са сутрин след ставане от сън (преди кардио тренировката, ако има такава), след силовата тренировка и вечер преди лягане. Препоръчително е между приемите да има разлика от поне 3 часа. Приемът трябва да става на празен стомах или само с белтъчини в него. Въглехидратите и мазнините възпрепятстват освобождаването на разтежния хормон. Затова, след приема на пептидите се изчаква около 20 минути (не по-малко от 15 и не повече от 30) преди хранене – този период е достатъчен на растежния хормон да е направи своя пик. След тези 20 минути може да се приеме каквато и да е комбинация от храни по избор.

Пептидите се разтварят в бактериостатична вода и се инжектират подкожно с инсулинова спринцовка и игла. Към пептидите, които са 2mg активно вещество в шишенце(като MOD GRF (1-29) и IPAMORELIN) се добавя 1ml бактериостатична вода. Тези, които са 5mg в шишенце (GHRP-6 и GHRP-2) се разтварят с 2.5ml. По-този начин, изтегляйки 5 единици от шишенце с инсулиновата спринцовка (която има общо 100 единици/деления, равняващи се на 1ml) се набавят 100mcg – стандартната насищаща доза за всеки пептид.

Преди всяко инжектиране, различните видове пептиди може да се смесват в една спринцовка – например се изтеглят 5 единици от MOD GRF(1-29) равняващи се на 100mcg и след това 5 единици  GHRP-6 /GHRP-2 /IPAMORELIN равняващи се също на 100mcg). Не е желателно обаче да стоят дълго време смесени в една спринцовка.

Разтворени или не, пептидите следва да се съхраняват в хладилник или хладилна чанта при температура от 2 до 8 градуса по Целзий.

Пептидите, които стимулират освобождаването на разтежен хормон са безопасна, ефикасна и по-евтина алтернатива на синтетичния соматотропин. Те не потискат собственото производство на растежния хормон (както става при употребата на синтетичен такъв), а напротив – стимулират го.

Ако пък се чудите, с какво растежния хормон допринася за постигане на културистичните цели, в тази статия ще споменем само най-важното за него: повишава белтъчния синтез (като повишава пропускливостта на клетъчните мембрани за аминокиселини), увеличава броя на рибозомите (клетъчни структури, в които се осъществява белтъчния синтез), потиска разграждането на белтъци, мобилизира мазнините от мастните клетки и спомага за превръщането им в ацетил-ко А, което води до увеличеното използване като енергиен източник. Растежния хормон се преработва (метаболизира) в черния дроб. Времето му на полуразпад е 40 мин (при инжектиране подкожно – 3 часа). След преработката му се получават два хормона, наречени съответно инсулино-подобен фактор на растежа 1 и 2 (IGF-1 и IGF-2). IGF-1 има много по-силно изразени анаболни свойства от IGF-2 и действа по подобен на растежния хормон начин. Времето му на полуразпад е няколко часа. Пиковото ниво на IGF-1 е след това на растежния хормон. IGF-1 също участва в регулацията на нивото на растежния хормон чрез механизъм за отрицателна обратна връзка.

За финал ще отбележим, че пептидните хормони като hRH, GHRH, GHRP, IGF-1 (както и други хормони, включително  стероидните) стоят сравнително високо в пирамидата на успеха. Далеч по-важни от тях са разположените по-ниско в основата на пирамидата фактори като правилни тренировки и хранене, възстановяване с хранителни добавки, сън и почивка и други.

Повече информация конкретно за отделните препарати може да намерите ТУК.

Забележка:
1. Соматотропин = Соматотропен хормон = Растежен хормон = Хормон на растежа = human Growth Hormone = hGH
2. Соматостопин = Соматостатин = Соматотропин-задържащ хормон = Growth Hormone Inhibiting Hormone = GHIH
3. Соматолиберин = Соматотропин-освобождаващ хормон =  Growth Hormone Releasin Hormone = GHRH
4. Грелин = Хормон на глада = Grelin
5. Соматотропин-освобождаващ фактор = Растежен хормон  освобождаващ фактор = Growth Hormone Releasing Peptide = GHRP
6. Соматомедин Ц = Инсулино-подобен фактор на растежа 1 = Инсулино-подобен растежен фактор 1 = Insulin-like Growth Factor 1 = IGF-1

Написано за www.bodyconstructor.com

GHRP-6, GHRP-2, IPAMORELIN and MOD GFR (1-29)

Thursday, November 15th, 2012

GHRP-6

История

През 1980 г. бил разработен първия силно понентен соматотропин-освобождаващ пептид , наречен GHRP-6. Установено било, че този пептид причинява отговор, изразен в силно освобождаване на растежен хормон. И така той станал първия член на класа на соматотропин-освобождаващите пептиди, по известни като соматотропни секретори.

Структурно, GHRP-6 е съставен от аминикиселините Л-хистидин, Д-триптофан, Л-аланин, Л-триптофан, Д-фенилаланин и Л-лизин. „Л” формата на дадена аминокиселина е естествено срещаната форма и често в номенклатурата символа „Л” се изпуска. „Д” формата не се среща в природата и е изометрична форма (огледален образ) на естествено срещащата се „Л” форма. GHRP-6 се състои едновременно и от естествени, и от изометрични форми на аминокиселини, и по-конкретно от 6-те споменати по-горе аминокиселини.

Механизъм на действие

Соматотропин-освобождаващия хексапептид (GHRP-6) е един от няколкото синтетични метионин-енкефалинови аналози, включващи неестествените „Д” форми на аминокиселините. Разработени са заради активността им върху освобождаването на растежния хормони са наречени соматотропни срекретори. При тях липсва опиоидната активност, но са мощни стимулатори на освобождаването на растежния хормон. Тези секретори се различават от соматотропин-освобождаващия хормон (GHRH), тъй като те нямат връзка и  въздействат на съвсем различни рецептори. В началото тези рецептори били наречени соматотропин-секреторни рецептори, но сега вече се счита, че хормона грелин е естествения ендогенен лиганд на тези рецептори. Следователно, тези соматотропни секретори действат като синтетичен грелин.

Също така било открито, че когато GHRP-6 се използва едновременно с инсулин, освобождаването на растежния хормон, предизвикан от GHRP-6 се повишава. Въпреки това обаче, консумацията на въглехидрати и/или мазнини около периода на прилагането на GHRP-6   значително притъпява освобождаването на растежния хормон.

GHRP-6 предизвиква стимулация на предния дял на хипофизната жлеза, което в крайна сметка резултира в повишено освобождаване на растежен хормон. Тъй като GHRP-6 действа директно върху обратната връзка, която е сигнал за потискане на освобождаването на растежния хормон, GHRP-6 може да се употребява за ре-стимулиране на естественото му производство.

GHRP-6 също така повлиява и централната неврна система, предпазвайки невроните, което повишава мускулната сила по начин, много подобен на този, по който действат някои стероиди от семейството на дихидротестостерона.

Приложение и употреба

GHRP-6 е по-употребяван от GHRP-2 и Ipamorelin, подходящ е и за покачване на мускулна маса, и за изгаряне на мазнини. Дозата му на насищане е 100mcg и при нея не се забелязва осезаемо покачване на нивата на пролактин и кортизол. Такова се получава при по-високи дози, но отново в нормални граници. Недостатък за тези, които искат да изгарят мазнини и да свалят тегло е засиленият апетит, който употребяващите го усещат през първите седмици. Той се дължи на факта, че повишава действието на хормона грелин (хормона на глада), който се освобождава от задстомашната жлеза и отговаря за апетита и чуството на ситост.

GHRP-2

История

През 1982 г., след продължително търсене естествения соматотропин-освобождаващ хормон (GHRH) най-накрая бил изолиран и идентифициран. В резултат на това, интересът към соматотропните секретори (3 на брой пептида до онзи момент) избледнял. В крайна сметка обаче, учените открили, че тези соматотропин-освобождаващи пептиди (и по-конкретно GHRP-6 и GHRP-2) следвали механизъм на действие, който ги свръзва с рецептори, различни от тези за GHRH. В допълнение на това, изследванията открили, че тези GHRP действат синергитично и в синхрон  с естествения GHRH (както при лабораторни животни, така и при хора), което довежда до големи освобождавания на растежен хормон.

Механизъм на действие

GHRP-2 e синтетичен аналог на грелина. Подобно на грелина, той стимулира освобождаването на ендогенен растежен хормон от предния дял на хипофизата. Също както грелина, той е синергичен с ендогенния соматотропин-освобождаващите хормони (GHRH), както и с неговите синтетични аналози (като GRF (1-29), известен с фармацевтичното си търговско наименование Sermorelin).

Докато GHRP-2 и другите грелинови аналози повишават броя на соматотропите, въвлечени в пулсацията на растежния хормон чрез инхибиране на соматотропин-задържащия хормон (известен още като соматостатин или соматостопин), GHRH повишава импулсната амплитуда на отделните соматотропни клетки в аденохипофизата.

За разлика от грелина, GHRP-2 не е липогенен, което означава, че не предизвиква натрупване и складиране на мазнини. Докато грелина играе много важна роля в контрола на глада, неговия аналог GHRP-2 не повишава апетита значително.

Приложение и употреба

GHRP-2 е по-силен от GHRP-6, като причинява по-силен пулс на разтежния хормон. Но в същото време повишава в по-висока степен и нивата на пролактин и кортизол. Трябва да се спомене обаче, че дори дози над насищащата от 100mcg (като 200-400mcg например) не водят до преминаване на допустимите референти стойности на пролактина и кортизола. Употребата му е по-удачна през период на покачване на мускулна маса, тъй като е възможна лека задръжка на вода.

IPAMORELIN

История

Ipamorelin-a е малко-молекулен грелинов миметик, първият в класа на соматотропин-освобождаващите пептиди (GHRP). Той е синтетичен соматотропин-секретагог (GHS), който се свръзва с ключови контролни точки за растежа, апетита и стомашната перисталтика. Изследвания с GHRP довеждат до изолацията на първия естествено срещащ се GHS – грелинът, известен и като „хормонът на глада”, който се секретира от стомаха и задстомашната жлеза (панкреаса).

Изследователски проучвания при хора показват, че инжектирането на грелин ускорява изпразването на стомаха при здрави доброволци и при пациенти с идиопатична или диабетна гастропераза. Въпреки това обаче, грелинът е нестабилна липидно-пептидна молекула с фармакокинетичен полуживот от около 10 минути, което го прави неоптимален кандидат за лекарствен препарат.

Механизъм на действие

За разлика от грелина, Ipamorelin-a показва по-устойчив полуживот при хората. Освен това е по-силен (по-потентен), а също така и много селективен. При клинични тестове върху хора е демонстрирал добра безопаснот и поносимост.

Грелинът е силен стимулатор на секрецията на растежния хормон от хипофизата. Грелиновите рецептори са G протеин-свързани рецептори, известни като соматотропин секреторни рецептори. Грелинът се свръзва с тези рецептори, които се срещат във висока плътност в хипоталамуса и хипофизата, както и в стомашно-чревния тракт.

Приложение и употреба

IPAMORELIN е със същата ефикастност като GHRP-6 по отношение на предизвикването на пулс на разтежния хормон. В същото време  дози над насищащата му от 100mcg не предизвиква никакво повишаване на нивата на пролактина и кортизола. Идеален е за период на изчистване на мазнините и преследване на съзтезателен релеф, тъй като не задържа вода и не повишава апетита така, както GHRP-6.

MOD GRF (1-29)

История

Октрито било, че първите 29 аминокиселини от GHRH (соматотропин-освобождаващия хормон, соматолиберин) са толкова ефикасни, колкото и пълната му структура от 44 аминокиселини. Този фрагмент станал известен като GRF (1-29). Въпреки това обаче, поради бързото му метаболитно отстраняване, били синтезирани негови аналози, които да повишат биолгичната му активност и неговия полуживот. Тези аналози било създадени предимно чрез заместване на аминокиселини в пептидната структура с такива, които са по-резистентни на ензимното разцепване. В един от ранните аналози  аминокиселината Л-аланин (изписвана като Ala или А) на 2-ра позициа е заместена с нейния оптичен изомер (огледален образ), a именно с Д-аланин (изписвана като DAla). В резултат на тази подмяна пептидната връзка между DAla и 3-тата аминокиселина в структурата (Аспарагинова киселина, известна още като Аспартова киселина и изписвана като Asp) става по-устойчива на бързия разпад, причинен от ензима Дипептидил пептидаза-4. Преди това, този разпад е правел петидния фрагмент неактивен. Успешната модификация насърчила бъдещото създаване на още GRF (1-29) аналози с допълнителни замени на аминокиселини.

През 2005 г. първото конкретно споменаване на термина „тетра-заместен GRF (1-29)” се появява в изследване на GRF (1-29) аналогични пептидни структури , визирайки една от тях. Терминът е използван за да се опише подмяната на 2-рата, 8-мата, 15-тата и 27-мата аминокиселина в структурата му.

През 2008 г. изследовател известен като DatBtrue въвежда термина „модифициран GRF (1-29)” на мястото на „тетра-заместен GRF (1-29) в своите публикации и статии. Последвалата употреба на термина в публични и частни форуми популяризира и стандартизира тази номенклатура.

Механизъм на действие

Модифицирания GRF (1-29) повишава производството на растежния хормон и неговото освобождаване, като се свръзва с рецепторите за него в клетките от предния дял на хипофизната жлеза. Полуживотът му е 30 минути, за разлика от този на оригиналния GRF (1-29), който е само 5 мин.

Приложение и употреба

За максимален ефект GHRP следва да се употребяват паралелно с GHRH аналог като MOD GFR (1-29). Синтетичните GHRH са пептиди, съставени от 40 или 44 аминокиселини, като само първите 29 от тях са биоактивни. Налични в различни форми, в зависимост от техния полуживот и са наречени GRF (Growth Hormone Releasing Factor – разтежен хормон освобождаващ фактор. MOD GRF(1-29) е модифициран GRF чрез промяна в структурата на четири от изграждащите го аминокиселини, като по този начин се увеличава стабилността и полуживота, който е около 30 минути. Последните изследвания показват, че той е много по ефективен от старата форма CJC 1295. Eднокартната му доза е 100 mcg, но за разлика от GHRP може да се прилага неограничен брой пъти дневно, без това да доведе до понижена чувствителност на организма към него.

Какво трябва да знаем за прохормоните

Sunday, June 3rd, 2012

Прохормони — прекурсори на същинските стероидни хормони. Произвеждат се от кората на надбъбречните жлези и имат действие по-слабо, но подобно на стероидните хормони. Част от тях се преработва в стероидни хормони, а другата действа самостоятелно.

Тъй като стероидите са забранение за употреба в състезателния спорт, прохормони започват да се произвеждат и от компаниите за хранителни добавки. Оказва се обаче, че страничните им ефекти са същите като тези на стероидите, но но и очаквания им анаболен ефект.

Най-често срещаните прохормони са андростенедионът, норандростенедионът и дехидроепиандростенедионът (DHEA). Всъщност DHEA не е точно прохормон, а вещество което се преработва в прохормон (андростенедион) и чак след това в хормон.

Полуживотът им в организма е изклщчително малък, което налага честия прием. Преработката на прохормоните в хормони се извършва в организма от ензими. Ензимите които имаме могат да се окажат недостатъчни, затова употребата на големи дози прохормони е безсмислена. Някои изследвания сочат, че едва 10-15% от приетите прохормони се преработват в тестостерон, а някои от тях като андростенедионът може да ароматизира и в женски полови хормони. Като силен андроген, андростенедионът също така понижава и нивата на „добрия” холестерол в кръвта, което от своя страна увелива риска от сърдечно-съдови заболявания като атеросклероза. Тъй като се приемат орално, прохормоните натоварват и черния дроб. Затова след употребата им, се препоръчват хепатопротектори (след, а не по време на употребата им, тъй като това ще възпре преработката на част от прохормоните).

Прохормоните могат да увеличат нивата на тестостерон в кръвта не повече от 2 пъти средните, което се счита за природно нормално. За сравнение, ще отбележим, че приема на същински стероидни препарати надвишава тези нива 20 пъти.

В края на 2004 година прохормоните бяха забранени за продажба и употреба в САЩ. Единствено DHEA остана легално веществео, но пък ефектът му е изключително слаб.

Написано за www.bodyconstructor.com

Всичко за холестерола

Saturday, June 2nd, 2012

Мазнините биват прости (наситени и ненаситени) и сложни. Сложните биват фосфолипиди и липопротеини (какъвто е холестеролът). Холестеролът (наричан понякога и холестерин) може да бъде:

- HDL-C – (High Density Lipoproteins – Cholesterol)
липоротеин с висока плътност (т.е. съдържат повече протеин). Образува се само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове. Нарича се „добър”;

- LDL-C (Low Density Lipoproteins – Cholesterol )
липопротеин с ниска плътност (т.е. съдържат повече холестерин) – „лош”;

- VLDL-C (Very Low Density Lipoproteins – Cholesterol)
липопротеини с много ниска плътност.  Също „лош”.

Холестеролът няма мастни киселини, той е стероиден алкохол. Присъствието му е важно за синтеза на витамин D, мъжките и женски полови хормони, секрецията на жлъчка и разбира се клетъчните стени (участв в строежа на мембраната). Холестеринът бива:

В организма се съдържат 250 гр холестерол. От тях 12 гр са в кръвта (в 100 мл кръв имат 240 мг). Ако нивото му в кръвта се свали с 1%, то това ще намали риска от сърдечно-съдови забовлявани с цели 2%. При балансирана диета на всеки 1 000 kcal приема на холестерин трябва да бъде около 100 мг (толкова се съдържа в жълтъка на 1 голямо яйце). Когато нивата на „лошият” холестерол не надвишават повече от 4 пъти тези на „добрия”, то няма и риск от отлаганията му по стените на кръвоносните съдове. Тези натрупвания могат да предизвикат заболяване, наречено атеросклероза.

Дълбоко погрешно е да се заменят животинските мазнини в диетата с хидрогенирани (като обикновения маргаринът) такива, заради това, че последните не съдържали холестерол! Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Категорично е доказано, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II.

Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве!

Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l
показател желателно гранично болестно
Общ холестерол < 5,2 5,2 – 6,5 > 6,5
LDL-C < 4,0 4,0 – 5,0 > 5,0
HDL-C > 1,0 1,0 – 0,9 < 0,9
LDL-C/HDL-C < 4,0 4,0 – 5,0 > 5,0
Съдържание на холестерол в някои храни – мг / 100 гр
Хранителен продукт Холестерол Хранителен продукт Холестерол
Прясно мляко 2% 6,7 Телешко месо (шол) 71,0
Прясно мляко 3% 10,0 Пиле, бяло месо (без кожа) 43,0
Кисело мляко 2% 6,7 Пиле, бяло месо (с кожа) 67,0
Кисело мляко 3% 12,0 Варена наденица 65,0
Обезмаслена извара 5,0 Шпеков салам 79,0
Краве сирене 70,0 Бяла риба (речна) 46,0
Кашкавал “Витоша” 100,0 Скумрия 55,0
Свинско филе (без кост) 65,0 Краве масло 230,0

Написано за www.bodyconstructor.com

“Вълшебните” хранителни добавки

Friday, June 1st, 2012

Напоследък се наложи практиката големите производители на хранителни добавки да панентоват едва ли не „магически” формули и да ги включват в своите продукти. Но какво реално представляват тези формули и различават ли се същественоо техните продукти от останалите на пазара? Най-често това предтренировъчни продукти, хормонални стимулатори или фат бърнери.

При предтренировъчните продукти, формулите всъщност са комбинация в различно съотношение на различни форми на всеизвестните ни стари познайници като креатин, глутамин, аргинин и въглехидрати от различен произход.

При хормоналните стимулатори формулите включват билки като трибулус, екдизон, сминдух за тестостерона и други билки за останалите важни за спорта хормони.

Фет бърнерите също съдържат голям набор от природни екстракти в различно съотношение като синефрин, йохимбин, кофеин и други.

За да се засили внушението, че тези формули са силно ефективни, производителите отбелязват на етикета само какво съдържат тези секретни формули, но не и съотношението между продуктите в тях. И все пак за тайна съставка не можем да говорим, тъй като това са хранителни добавки и за тях е наложително да описват на етикета всеки един елемент.

Твърдението на производителите, че специалната формула не се разкрива, за да не бъде използвана от друга компания е несериозно – със съвременното оборудване с което разполагат, всяка една формула може да бъде разкрита. Друг е въпроса, че бъдейки патентована, тя не може да бъде използвана от друг без разрешение.

Цената на тези продукти е висока и те не успяват да оправдаят очакванията. Подходящи са за любители, на които не им е удобно да пият по няколко вида различни таблетки и добавки няколко пъти дневно, а търсят продукт тип „всичко в едно”. Начинаещите, които нямат необходимите знания относно това как и в какви дози е добре да се комбинират различните добавки, също би следвало да се обърнат към този тип продукти. Сериозните билдери обаче гледат с недоверие към тях и се придържат към старите и доказани продукти.

Написано за www.bodyconstructor.com

Подходящи за жени упражнения за бедрата, които могат да бъдат изпълнени в домашни условия

Thursday, May 31st, 2012

Подходящи упражнения, които ще ви помогнат да стегнете мускулатурата на бедрата си без риск от натрупване на излишна мускулна маса в ханша са изолираните такива – бедрено сгъване/разгъване и отвеждане/привеждане на машини от седеж. Избягвайте многоставни упражнения като клекове, напади или лег-преса, тъй като освен бедрата, те натоварват и значително седалищния мускул. За седалището изпълнявайте само упражнения без тежести (отвеждане на бедрото назад от лицев лег или ритник назад от колянна упора).

За да направите голям енергоразход в тренировката, тренирайте с тежест, позволяваща ви да направите по 20 повторения в серия. Използвайки такова съпротивление, вие няма да тренирате белите си мускулни влакна (склонни към растеж, те са отговорни за силата), а червените такива (които не проявяват никаква хипертрофия, те са отговорни за издръжливостта).

Имайте в предвид, че най-ефективното оръжие за изгаряне на мазнините е аеробната тренировка (на велоергометъра, степера, крос-тренажора или бягащата пътечка), но силовата тренировка, освен че ви осигурява голям енергоразход, ще развие и капилярната ви мрежа в областите, от които желаете да изгорите мазнините.

Изключително подходящи за целта се явяват и упражненията изпълнени със швейцарска топка (Swiss ball или Fit ball – надуваеми еластични топки с диаметър между 55 и 75 см). Предимството на 9-те упражненията, които ще разгледаме е, че могат да бъдат изпълнявани и в домашни условия, без никакви други уреди. Самите упражнения и указанията за изпълнението им може да видите ТУК.

Написано за www.bodyconstructor.com

Изходно положение

Крайно положение

Указания

Аддуктори


- търкаляйте топката настрани (ляво-дясно) с един крак
- ако топката ви е по-голяма, вместо да стъпвате върху нея може да ѝ се опрете с коляно

Абдуктори


- поставете топката от едната ви страна между вас и стената
- притиснете топката към стената за няколлко секунди

Бедра и седалище


- поставете топката зад гърба си между вас и стената
- клекнете, като не допускайте топката да падне на земята

Задна част на бедрата и седалище

- легнете по гръб и поставете петите си върху топката, седалището е във въздуха
- сгънете бедрата като повдигате коленете си и натискате топката към пода

Седалище


- легнете по гръб и поставете петите си върху топката, седалището е ниско до пода
- повднете таза нагоре за няколко секунди

Бедра и седалище


- поставете топката зад вас и сложете ходилото си или цялата подбедрица върху нея
- клекнете на един крак

Аддуктори и седалище

- легнете по гръб и поставете топката между подбедриците си, стискайки я, седалището е ниско до пода
- повдигнете таза нагоре за няколко секунди

Аддуктори

- седнете върху топката, като тя се намира между бедрата ви (като при яздене на кон)
- притиснете топката с бедрата си за няколко секунди

Задна част на бедрата

- легнете на пода, поставете ходилата си върху топката, която е близо до вас, седалището е на пода
- притиснете топката към пода за няколко секунди

Изкуствени и естествени подсладители

Wednesday, May 30th, 2012

Във фитнеса изкуствените и естествени подсладители намират приложение не само при овкусяването на хранителните добавки, но и при приготвянето на нискокалорична закуска по време на диета. Освен ниската им енергийност, те са полезни и с това, че не оказват влияние на секрецията на инсулин. Въпреки, че са доста критикувани от някои здравни организация, няма данни за най-популярните от тях да бъдат опасни. В тази статия ще ги разгледаме в низходящ ред, според тяхната сладост.

Изкусвени подсладители:

Сукралоза – 600 пъти по сладка от захарозата
Сукралозата не е точно изкуствен подсладител, тъй като е получена от захароза, но за разлика от нея вместо три хидроксилни групи има три хлоридни йони. Това я прави неусвоима от организма (от приетата такава се абсорбират едва 15%, които до 24 ч се изхвърлят непроменени). Изключително много е изследвана и проучвана. В крайна сметка се доказва, че не проявява никакви странични ефекти у човека и е разрешена за употреба. В днешно време консумирайки пакетирани храни и напитки приемаме по около 80 мг сукралоза дневно. За допустими са приети 1 200 мг, но дори и при 100 000 мг странични ефекти няма. Безопасна е за употреба дори от диабетици. Бременните жени също не трябва да се притесняват, тъй като тя не може да премине нито през плацентата, нито в кърмата. Токсична може да бъде само в толкова голяма доза, каквато би била невъзможна да се консумира.

Захарин (Е954) – 300 пъти по-сладък от захарозата
Притежава метален привкус. Не съдържа никакви калории. Предполага се, че предизвиква жлъчни кризи, затова е забранен за употреба в Канада.

Аспартам – 200 пъти по-сладък от захарозата
Безспорно най-критикувания изкуствен подсладител. Би проявил токсичност само при такива големи дози, каквито на практика са невъзможни са консумиране. Няма доказана връзка между аспартама и каквито и да било заболявания. Товя обяснява и широкото му разпространение на пазара. На пазара се среща като „Nutra Sweet”.

Ацесулфам К (Е950)- 200 пъти по-сладък от захарозата.
Също като захарина, цикламата и аспартама, той не се усвоява от организма и бързо се изхвърля от него. Известен е още като „Sweet One”.

Цикламат – 40 пъти по-сладък от захарозата
Бива натриев, калциев или под формата на киселина. Попадайки в стомаха, под действието на бактерии се превръща в циклахексаламин — вещество, което не е изследвано и изучено окончателно. Именно поради това той е забранен в САЩ и страните на ЕС. Поради ниската си цена обаче този подсладител все още се използва в някои страни, особено в Източна Европа.

Естествени подсладители:

Хесперидин дихидролактон (Е 959) – най-сладкия сред изборените
Получен е от кората на грейпфрут. По-сладък е от всички изброени подсладители. Токсичността му е по-малка от тази на захарина и цикламата и е разрешен за употреба.

Тауматин (Е 957) – 400 пъти по-сладък от захарозата
Белтъчен продукт, извлечен от плодовете на африканското дърво Thaumatocaoccus danielli.

Стевозид  – 200 пъти по-сладък от захарозата
Гликозид, кристално вещество, извлечено от листата на растението Stewia rebaudiana. Има горчив вкус. Намира се под търговското име „Стевия”.

Фруктоза – почти 2 пъти по-сладка от захарозата
Фруктозата е монозахарид, който заедно с глюкозата изграждат дизахаридът захароза. Съдържа се в плодовете и в хранителните продукти, предназначени за диабетици. Останалите монозохариди са по-малко сладки от захарозата,затова и не се употребяват като подсладители.

Инвертна захар – много малко по-сладка от захарозата
Представлява ензимно хидролизирана захар. Среща се под търговското име „Iso Sweet”.

Написано за www.bodyconstructor.com

“Е”-тата в храните

Tuesday, May 29th, 2012

Е-тата в храните представляват съкратени наименования на химични съединения използвани в хранителната промишленост. Това са добавки, използвани както за подобряване на качеството на храната (вкуса, мириса, цвета и др.), така и за подобряване на нейната консервираност. Най-добавяни са в сладкарските изделия, соковете, колбаси и някои бързо развалящи се храни. Някои от тях имат доказан вреден ефект (обикновено канцорегенен) и са забранени в някои страни, други все още се изследват, а някои са доказано безопасни. Списъка със забранените Е-та е различен за всяка страна и постоянно променящ се. По долу са сортирани групите подобрители:
1. Оцветители (E100-E181)
2. Консерванти (E200-E290)
3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385)
4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495)
5. Минерални соли (Е500-Е585)
6. Овкусители (Е620-Е640)
7. Разни (E900-E1520)

На този линк може да получите подробна информация за всеки подобрител – кое вещество се крие зад съкращението, дали е забраненo и в кои страни, до какво може да доведе редовната му употреба и т.н.

http://www.analytica-bg.com/a_shop/index.php?targ=useful/e.html

Съветваме ви да си приготвяте храната сами с пресни продукти(не замразени или консервирани), както и да следите етикетите и ако откриете забранен или опасен подобрител да сигнализирате в РИОКОЗ.

Написано за www.bodyconstructor.com

Трябва ли да внимаваме с хранителните добавки ?

Monday, May 28th, 2012

Приема на хранителни добавки е задължителен при редовно провеждани силови тренировки. Те подобряват възстановяването и засилват ефекта от тренировките. Но с кои добавки не трябва да прекаляваме и защо ще разберем в настоящата статия.

Протеиновите шейкове са вероятно най-масово използваните добавки заради тяхната универсалност – ползват се във всички периоди и цели, при пълноценно и непълноценно хранене. Трябва да знаем че само до 1/3 от препоръчителния дневен белтъчен прием трябва да е под формата на добавки (т.е. не повече от  100 гр). Прекаления прием на протеин натоварва бъбреците, тъй като неусвоеният протеин се изхвърля с урината. Това може да доведе до бъбречни заболявания, включително камъни в бъбреците.  Дори може да се получи натрупване на мазнини, защото някои аминокиселини могат да се превърнат в глюкоза и оттам в мазнини. Повишения прием на гейнърите и въглехидратните шейкове също може да имат такъв ефект, особено ако се консумират вечер.

Прекомерната употреба на креатин без задължителните почивки (20-30 дни) ще доведе до повишени нива на креатинин (отпадъчния продукт от креатина) и също да натовари бъбреците. От друга страна големите дози предизвикват задръжка на вода, високо кръвно налягане, главоболие и стомашен дискомфорт. Препоръчителната доза е 5 гр на прием 2-4 пъти дневно.

Някои термогенни фетбърнари  и предтренировъчни бустери съдържат кофеин, който във високи дози може да предизвика високо кръвно налягане, безсъние и превъзбуда.  Оптималната доза на кофеина е 200 мг. Аргинина в бустерите също може да доведе до главоболие. Не приемайте повече от 10 гр преди тренировка.

От приема на аминокиселини (включително Л-карнитин), трибулуса и водноразтворимите витамини (C, B) не можем да се притесняваме от странични действия и вреди.

Написано за www.bodyconstructor.com